Предвид широкото приложение на тренировката за мъртва тяга е малко трудно да се изследва нейният исторически произход. Кратките есета, написани от някои хора, които събират небрежно материали, са широко разпространени като истина от други, но всъщност истинските текстови изследвания са много по -строги и трудни. Историята на мъртва тяга и нейните варианти е доста дълга. Човешките същества имат вродена способност да вдигат тежки предмети от земята. Може дори да се каже, че мъртвата тяга се появи с появата на човешки същества.
Съдейки по съществуващите записи, поне от 18 век, вариант на ранното мъртва тяга: вдигането на тежести е широко разпространено в Англия като метод за обучение.
До средата на 19 век фитнес уреди, наречени „здравословно вдигане на тежести“, някога са били популярни в САЩ. Това оборудване беше на цена от 100 щатски долара (приблизително еквивалентно на сегашните 2500 щатски долара), производителят твърди, че това е най -мощното фитнес оборудване в света, не само може да възстанови здравето, но и да оформи тялото, за да увеличи привлекателността. От снимката може да се види, че това оборудване е малко подобно на мъртвата тяга на колата в някои настоящи състезания на силни. По същество това е спомагателна мъртва тяга на половин курс: повдигане на тежестта от височината на прасеца до височината на кръста. Разликата от мъртвата тяга, която често правим сега, е, че треньорът трябва да държи тежестта от двете страни на тялото, вместо пред тялото. Това прави режима му на действие по -скоро като смес от клякане и издърпване, малко подобен на днешната мъртва тяга с шестоъгълна щанга. Въпреки че е трудно да се провери как е измислено това устройство, статия, написана от Ян Тод през 1993 г. за пионера на американските силови спортове Джордж Баркър Уиндшип, ни дава някои улики:
Джордж Баркър Уиндшип (1834-1876), е американски лекар. В записите на медицинското отделение е записано, че до операционната на Windship има изградена от него фитнес зала и той ще каже на пациентите, които идват да видят: Ако могат да прекарат повече време във фитнеса по -рано, те не не ми трябва сега. Дойдох на лекар. Windship също е набит човек. Той често демонстрира силата си на публично място, след това нанася удари, докато желязото е горещо, изнася речи пред шокирана и завистлива публика, внушавайки идеята, че силовите тренировки могат да насърчат здравето. Windship вярва, че мускулите на цялото тяло трябва да бъдат балансирани и напълно развити без никаква слабост. Той се възхищава на високоинтензивната система за краткотрайни тренировки, настоява, че едно време на тренировка не трябва да надвишава един час и трябва да почива напълно и да се възстановява преди втората тренировка. Той вярва, че това е тайната на здравето и дълголетието.
Windship веднъж видя фитнес уреди, базирани на мъртва тяга в Ню Йорк. Максималният товар е "само" 420 паунда, което е твърде леко за него. Скоро той сам проектира един вид фитнес уреди. Той наполовина зарови голяма дървена кофа, пълна с пясък и камъни в земята, построи платформа над голямата дървена кофа и монтира въжета и дръжки на голямата дървена кофа. Голямата дървена цев се повдига. Максималното тегло, което той вдигна с това оборудване, достигна изумителните 2600 паунда! Това са брилянтни данни, независимо от епохата.
Скоро новините за Windship и новото му изобретение се разпространиха като пожар. Имитации изникнаха като бамбукови издънки след дъжд. До 1860 -те години всякакви подобни съоръжения бяха изгнили. Евтините, като тези, направени от американския здравен гуру Орсън С. Фаулър, се нуждаеха само от няколко. Щатските долари са добре, докато скъпите са на цени до стотици долари. Наблюдавайки рекламите през този период, установихме, че този тип оборудване е насочено главно към американски семейства от средната класа. Много американски семейства и офиси са добавили подобно оборудване, а на улицата има много фитнес зали, оборудвани с подобно оборудване. По това време това се нарича „клуб за здравословно вдигане на тежести“. За съжаление тази тенденция не продължи дълго. През 1876 г. WIndship почина на 42 -годишна възраст. Това беше голям удар за възходящите силови тренировки и здравословното оборудване за вдигане на тежести. Всички негови защитници са починали млади. Естествено, има причина да не се доверявате повече на този метод на обучение.
Ситуацията обаче не е толкова песимистична. Обучителните групи по пауърлифтинг, възникнали в края на 19 век, все повече възприемат мъртва тяга и различните им варианти. Европейският континент дори беше домакин на състезание по здравословно вдигане на тежести през 1891 г., където бяха използвани различни форми на мъртва тяга. 1890 -те години могат да се разглеждат като епохата на популяризиране на тежката тяга. Например 661-килограмовата мъртва тяга, регистрирана през 1895 г., е един от първите записи за тежката тяга. Великият бог, постигнал това постижение, се казва Юлиус Кочард. Французинът, който е висок 5 фута 10 инча и тежи около 200 паунда, беше отличен борец от онова време със сила и умения.
В допълнение към този велик бог, много елити за силови тренировки през периода 1890-1910 г. се опитаха да направят пробиви в мъртва тяга. Сред тях силата на Хакеншмид е невероятна, той може да издърпа повече от 600 килограма с една ръка, а по -малко известният канадски щангист Дандуранд и немският мускулест Мьорке също използват значителни тежести. Въпреки че има толкова много пионери на високо ниво на сила, изглежда, че по-късните поколения обръщат повече внимание на друг майстор: Херман Гьонер, когато преглежда историята на мъртвата тяга.
Херман Гьонер се появява в началото на 20 -ти век, но пикът му е през 20 -те и 30 -те години на миналия век, по време на който той поставя редица световни рекорди за силови тренировки, включително гири и мъртва тяга:
Ø октомври 1920 г., Лайпциг, мъртва тяга 360 кг с две ръце
Ø Мъртва тяга с една ръка 330 кг
Ø През април 1920 г. грабнете 125 кг, почистете 160 кг
Ø На 18 август 1933 г. мъртвата тяга е завършена със специална щанга (двама възрастни мъже, седнали от всеки край, общо 4 възрастни мъже, 376,5 кг)
Тези постижения вече са невероятни и в моите очи най-изненадващото нещо за него е, че той завърши мъртва тяга от 596 килограма само с четири пръста (само по два във всяка ръка). Този вид захват е често срещан дори в сънищата. не мога да си представя! Гьонер насърчава популяризирането на мъртва тяга по целия свят, така че много по -късни поколения го наричат бащата на мъртвата тяга. Въпреки че този аргумент е под въпрос, той допринася за насърчаването на мъртвата тяга. След 30 -те години мъртвата тяга почти се превърна в съществена част от силовите тренировки. Например Джон Гримек, звездата на екипа на Ню Йорк по вдигане на тежести през 30 -те години на миналия век, беше фен на мъртвата тяга. Дори тези, които не се стремят да вдигат големи тежести, като Стив Рийвс, използват мъртва тяга като основен начин за натрупване на мускули.
Тъй като все повече хора тренират мъртва тяга, производителността на мъртва тяга също се увеличава. Въпреки че все още са десетилетия далеч от популярността на пауърлифтинга, хората стават все по -ентусиазирани да вдигат тежки тежести. Например Джон Тери мъртва тяга 600 паунда с тегло 132 паунда! Около десет години след това, Боб Пийпълс мъртва тяга 720 паунда с тегло 180 килограма.
Мъртвата тяга се е превърнала в рутинен начин на силови тренировки и хората все повече се чудят къде са границите на мъртвата тяга. Така започва надпревара във въоръжаването с мъртва тяга, подобна на американско-съветската надпревара във въоръжаването през Студената война: През 1961 г. канадският щангист Бен Коутс за първи път вдига 750 паунда с тегло 270 паунда; през 1969 г. американецът Дон Кунди издърпа 270 паунда на мъртва тяга. 801 паунда. Хората видяха надеждата да предизвикат 1000 паунда; през 70 -те и 80 -те години на миналия век Винс Анело завърши 800 паунда мъртва тяга с по -малко от 200 паунда. По това време пауърлифтингът се превърна в признат спорт, привличайки голям брой силни спортисти. Участвайте; спортистката Jan Todd мъртва тяга с 400 килограма през 70 -те години на миналия век, доказваща, че жените могат да постигнат успех и в силовите тренировки.
Цялата 1970-та беше ера на съ-звезди и все повече играчи с малко тегло започнаха да вдигат по-големи тежести. Например, през 1974 г. Майк Крос вдигна на тежест 549 паунда със 123 килограма, а през същата година Джон Куч се втвърди с 242 килограма. Издърпайте 849 паунда. Почти по същото време стероидните лекарства започнаха да се разпространяват постепенно. Някои хора са постигнали по -добри резултати с благословията за наркотици, но целта от 1000 паунда мъртва тяга изглежда далеч. В началото на 80-те години на миналия век хората бяха постигнали клякането от 1000 паунда, но най-високата ефективност на мъртва тяга през същия период беше 904 паунда на Дан Волебер през 1982 г. Никой не можеше да счупи този рекорд за близо десет години. Едва през 1991 г. Ед Коан вдигна 901 паунда. Въпреки че беше само близо и не счупи този рекорд, Коан тежи само 220 паунда, в сравнение с този на Уолебер. Теглото достига 297 килограма. Но мъртвата тяга от 1000 паунда е толкова далечна, че науката започна да заключава, че тя е невъзможна за хората.
До 2007 г. легендарният Анди Болтън вдигна 1003 паунда. След сто години човешката мъртва тяга най-накрая пречупи границата от 1000 паунда. Но това в никакъв случай не е краят. Няколко години по -късно Анди Болтън счупи собствения си рекорд с брутални 1008 паунда. Настоящият световен рекорд е 501 кг/1103 паунда, създаден от „Вълшебната планина“. Днес, въпреки че не успяхме да проверим кой е изобретил мъртвата тяга, това вече не е важно. Важното е, че в този труден процес хората продължават да изследват и подобряват своите граници и в същото време вдъхновяват повече хора да се занимават със спорт.
Час на публикуване: 24 юли-20 юли